Ново слово за Словото

В едно от своите есета великият руски художник, мислител, археолог и пътешественик Николай Рьорих пише: „В своите най-добри открития науката се оказва изкуство. Подобен поразителен научен синтез завинаги ще се запечата в човешкия мозък като нещо безспорно убедително. Така науката ще престане да бъде сбор от условно подбрани факти и тържествено ще се отправи към овладяване на новото мислене, водейки след себе си човечеството.”[1]

Двадесети век стана свидетел на небивали дотогава открития във всички науки, особено в естествените. Същевременно обаче процесът на натрупване на научно знание сякаш „забуксува” – броят на научните открития нараства много по-бавно от сумарния обем на научните публикации. Чуват се дори гласове, че възможностите за откриване на нови знания се изчерпват, че приближава „Краят на науката” – така е озаглавена книгата на известния американски научен журналист Джон Хорган.

Едва ли ще сгрешим, ако кажем, че една от причините за кризата на съвременната наука се състои в това, че гласът на Николай Рьорих за съжаление не беше чут – неговият пример не беше последван от научната общност – и той, заедно с малцина други, като основоположника на геохимията Владимир Вернадски, основоположника на хелиобиологията Александър Чижевски и автора на пасионарната теория за етногенеза Лев Гумильов, остана по-скоро щастливо изключение в своя цялостен подход към явленията в природата и човешкото общество.

В края на ХХ и началото на ХХІ век обаче се появиха кълнове на нови открития, основани на синтеза, в различни области на знанието, много от които тясно свързани със свещеното слово и със сакралния, провиденциален смисъл на еволюцията на човечеството. Ще приведем някои примери.

Руският историк проф. Андрей Зелински формулира основните принципи на архитектониката на „религиозните митологеми” в смисловото пространство на традиционните култури и на основата на тези принципи разработи модели на сакралното време за съществуващите днес култури – християнската, будистката, юдейската, ислямската, китайската, зороастрийската, както и за някои от изчезналите традиционни култури.

Словашкият софиолог Емил Палеш въз основа на прецизен статистически анализ на структурата на културното израстване на човечеството обоснова въздействието на висши духовни същества – Архангелите – върху световния исторически процес и възкреси в лоното на съвременната наука древните истини, скрити под булото на ангелологията, астрологията и алхимията.

Големият български художник Цветан Цеков-Карандаш, вдъхновен от прозренията на своя велик учител проф. Николай Райнов, отдаде над шестдесет години от своя живот на разкриването на пропорцията на златното сечение и перспективата в картините на Леонардо да Винчи. Единствено трагичната кончина му попречи да пристъпи към вече подготвеното от него теургично тайнство – пресъздаването на Леонардовата „Тайна Вечеря” в нейния първоначален вид върху нова стена. Според замисъла на Карандаш тази нова стена трябваше да се намира в града, носещ името на Премъдростта Господня – в българската столица София.

Неколцина работещи независимо един от друг изследователи от Русия и България, между които най-ярко сияе звездата на без време напусналата този свят Ирина Сидоренко (1958-2007), убедително доказаха, че значимите исторически събития са разположени във времето според божествената пропорция на златното сечение – закономерност, която дава един от ключовете към разкриването на провиденциалния смисъл на историята.

„Новият Колумб” – бележитият руски математик Анатолий Фоменко, известен с идеите си за ревизиране на общоприетата историческа хронология, всъщност направи откритие, неосъзнато от самия него – съставените от учения и сътрудниците му хронологични таблици и диаграми всъщност убедително сочат самоподобната структура на световната история, нейното морфологично единство, обхващащо всички епохи и географски региони без изключение.

Датският ориенталист Кристиян Линдтнер откри изненадващи гематрични (основани на числовите стойности на буквите в азбуката) съответствия между християнските евангелия и будистките сутри, повествуващи за живота на Гаутама Буда. Тези съответствия представляват неоспоримо свидетелство за съществуването на глъбинна връзка между двете религии, чиято глобална значимост тепърва предстои да бъде осъзнавана.

Полският космолог и католически свещеник Михаил Хелер, лауреат на наградата „Темпълтън” за 2008 г., в своите трудове положи основите на един нов синтез на подходите на науката и религията в един хармоничен, цялостен мироглед.

Този списък, разбира се, е твърде непълен. Но е вън от всякакво съмнение, че в него трябва да бъдат включени имената на авторите на настоящата книга – филолозите от Украйна Андрий и Ольга Будугаи – осъществяващите познание в Словото, чрез Словото и от Словото.

Именно принадлежността на семейство Будугаи към тази нова наука, синтезираща различни пътища на познание, стана причина да поканим Андрий Будугай като първи чуждестранен лектор за участие в организираната през 2010 година в София и Пловдив от сдружение „Нова палитра” съвместно с община Пловдив и редица културни организации VI пролетна лектория „Единство на времената”. Всъщност „чуждестранен” е формално и следователно неточно определение – и Андрий Будугай, който е с български произход, и съпругата му Ольга принадлежат и към българската култура, от която черпят вдъхновение за своето творчество и с която ги свързват множество нишки на духовно съзвучие, взаимно разбиране и плодоносни приятелства.

Онези, които са имали удоволствието да се докоснат до статиите на Андрий и Ольга Будугаи, вече познават универсалността, с която Словото се разкрива от двамата автори – за тях то е и скъпоценна руда, в която се съдържат съкровените свойства на всички химични елементи, и чудотворно биле, с помощта на което умелият лечител е способен да изцери всяка телесна и духовна болест, и магично заклинание, при боравенето с което се изисква особена отговорност, и незаменимо сечиво, с което се извайват и възвестяват образите на грядущите събития.

Спектърът на обхванатите от двамата автори проблеми и яснотата на мисълта, с която те са разгледани, сродява техния сборник с един друг забележителен труд на същата тематика, превърнал се вече в част от българската философска класика и все още очакващ превод на други езици – „Словото” на гениалния български художник Илия Бешков.

В настоящата книга, както и в други трудове на Андрий и Ольга Будугаи, се разкрива един удивително широк духовен кръгозор. Наред с имената на изтъкнати филолози като Владимир Проп, Александър Потебня, Eмил Бенвенист, Измаил Срезневски, Николай Шански, Юрий Комар, Павел Черних, Марк Маковски и др. в произведенията на двамата Будугаи можем да срещнем цитирани основателката на Теософското общество Елена Блаватска, Николай и Елена Рьорих, религиозния философ Павел Флоренски, писателя-духовидец Даниил Андреев, втория Пазител на Храма на човечеството Уилям Дауър, езотериците и теософите Ани Безант, Нина Рудникова, Георг Мьобес, Едуар Шюре, Елизабет Хайх и много, много други... Не липсват и препратки към съчинения на велики философи – както древни, така и съвременни, към свещените книги на различни религии и към класически произведения от литературите на различни народи.

Широката ерудиция на авторите и богатството на разглежданите от тях теми обаче в никакъв случай не ги довежда до еклектизъм. На протежение на цялата книга Андрий и Ольга Будугаи са последователни в изразяването на един органичен, цялостен мироглед, който е въплътен в техния общ труд от първоначалния замисъл и до най-малките детайли. Специално внимание заслужава композиционният план на книгата, съставена от три глави – „Етика”, „Филология” и „Природа”. В избора на тяхната поредност е представено едно схващане, характерно за множество философски школи на Изтока – че безопасното проникване в тайните на Словото и природата е възможно единствено след усвояването на основните етични принципи.

Предложените на вниманието на читателя статии заемат достойно място в пространството на академичната филология, като същевременно носят белезите на задълбочено проникване в пластовете на езотеричното знание. Уместно е да си зададем въпроса: езотерици ли са самите Андрий и Ольга Будугаи?

Популярната в днешно време свободна интернет енциклопедия „Уикипедия” дефинира езотеризма като „религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени”. Ако приемем тази дефиниция, не бихме могли да открием в творчеството на семейство Будугай езотеричното, тъй като те открито споделят и публикуват резултатите от своите изследвания.

Проумяването на глъбинния смисъл на тези резултати обаче изисква не само интелектуално усилие, но и напрежение на духа. Бидейки не само учени, но и творци, Андрий и Олга Будугаи са създали научен труд, за който с пълна сила важи казаното от Гео Милев за произведенията на изкуството в публикуваното през 1922 г. езотерично есе „Тайната”: „Изкуството води човечеството към постигане на абсолютния дух – на философския камък – на Бога. Всяко художествено постижение е разгатване на част от Мировата Тайна, на част от Мировата Хармония»[2]. И всяко достижение на зараждащата се нова одухотворена наука също, ще добавим ние. В този смисъл много по-вярно характеризира същността на лингвоезотеричните изследвания на двамата Будугаи една друга черта на езотеризма, също спомената в Уикипедия – „Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие”. Такива хора са авторите на тази книга, и за също такива читатели е написана тя.

Бойко и Дияна Златеви[3]

Канада, гр. Едмонтън, 10.01.2011, пн.